romy schneider

 

ROMY SCHNEIDER

Г-н Едикойси и Фло

Мека светлина. Тихо и уютно място, за да се започне една секси игра, да се изгуби самоконтрол, да се осъществи контакт, сближаване на телата, а след него и овладяно подхлъзване по паркета, чрез което действащите лица заемат хоризонтално положение, оставят ръцете си да се плъзнат по, после под дрехите. Той се заплита, загубвайки се сред поредица от материи, но се оправя доста добре и успява да се добере до един дюшек, разположен в един от ъглите на стаята - понякога Фло остава да спи тук, когато иска да се възползва от ранната утринна светлина, за да рисува. Разсъбличането вече е в напреднала фаза, наближава мигът на истината.

Хората могат, колкото си искат, да повтарят, че не всичко е въпрос на телосложение, че Любовта е по-важна, че тялото е без значение, когато душите се сливат, дръндръндръндрън, ит.н.ит.н.ит.н.ит.н., той наистина се чувстваше зле, да наложи, в буквалния смисъл на думата,
своето тяло - този космат плондер на една красива жена, да допре напоения си с мазнина епидермис, издут като прошарена шунка от години на плюскане, на субтропически експедиции във всички кътчета на собствения хладилник, и това наистина го изваждаше от равновесие.

Сега, когато тя плъзгаше ръце по торса му, прилепваше гърдите си към кожата му, у него се задтвърждаваше усещането, че й налага да посети сладкарница, а всичките вкусни рецепти "на Мама" бяха разстлани върху леглото , хайде, вземи си още малко сладкиш с мед, за да доставиш удоволствие на майка си! Твърде често беше доставял удоволствие на Мама и сега, когато най-сетне една жена му доставяше удоволствие, хиляди порции задръстваха стаята и цапаха чаршафите.

Действието обаче, противно на опасенията му, протече успешно. Кой е написал, че мъжът е тъжен след съвокуплението? Сенека? Платон? Аристотел? Във всеки случай някой грък. Сега г-н ЕдКс имаше единственото желание да срещне този умник и да му каже, че напълно се заблуждава:
Мъжът е радостен след половия акт, освен, естествено, ако не се издъни. Тъга носи мастурбирането, сновенето напред-назад в самотата, уединението да бързаш да свършиш, бързобързобързо, да удавиш звяра, да се освободиш от субстанцията, от течността, която трови душата ви, не извайвате жена, не галите кожа, не, свитите ви ръце са протегнати към нощта, те призовават небитието, извайват смъртта.

Така, че митолози или не, гърците не винаги са прави.

(Роми Шнайдер, дано ми простите, че на това словеснолеке съм приложила Ваша снимка.)

Материята не прави каквото й скимне

Седя пред компютъра, а мислите в главата ми пърхат хаотично като пеперуди. Пак ме тревожат парадоксите. Приковават крилете ми по границите и особеностите на абстрактността. Всъщност малко се страхувам да мисля за каквото и да било. Знам докъде мога да стигна и ... стигам. Дали някога съм искала да зная, че няма Бог, че ние СМЕ Бог? Че не е необходимо да има създател или разум? Ние създаваме разума и мечтаем за създатели. Това е всичко, което е по силите ни. Но аз съм го подозирала през цялото си съзнателно време, нали? Може би. Колко е ужасно - да, колко е ужасно да осъзнаеш, че ТАМ горе няма Татко, който да се съгласи с теб, защото си стъпила на верния път. Защото си отгатнала правилно загадката. Няма върховно същество, което да ти ръкопляска и да ти отреди специално място в рая, защото си разбрала нещо от Хайдегер. Бог може да е там, в Тропосферата, ала Тропосферата представлява просто нашите мисли. И няма нищо извън тях. Мислите ни завъртат нагоре-надолу кварките и размазват електроните, за да се превърнат в каквото си поискаме.
Нютоновите причина и следствие предполагат, че някой навива пружината на изначалния часовник и го кара да се движи, и че всяко едно действие във вселената може да бъде предречено - ако разполагаш с нещо достатъчно мощно, въз основа на което да направиш предвиждането. В този свят няма свободна воля - свят, в който има възможност всичко да бъде известно. В този свят, аз ще ставам сутринта и ще правя онова, което съм програмирана да правя, сякаш всичките ми действия са компютърно домино, задействано от друго компютърно домино.

Обаче нали все пак няма насока, че материята е била нещо, или се е подчинявала на някакви закони, докато не се появи съзнание, което да я възприеме?
Поради това, че съзнанието също е изградено от материя, двете области, които смятаме за ясно очертани - човешкият разум и светът на предметите - започват да работят заедно, за да се създадат взаимно. Да се усъвършенстват и да се моделират една друга.
Ето как първата риба не се е натъкнала случайно на водораслото, което й е било необходимо, за да оцелее - създала го е. Никой не е "изнамирал" огъня случайно. Някой само е трябвало да си помисли на определен код за огън и той се е появил. Известно време предметите са действали точно по начина, по който всички са предполагали. Нямало противоречащи си закони и всичко било просто. Слънцето се въртяло около земята - магията съществувала. После се появили други хора, които също можели да мислят на онзи код и решили, че светът работел по различен начин. Слънцето се превърнало в център на нещо, наречено "слънчева система", а звездите престанали да бъдат ореоли на светци. Магията постепенно изчезнала. В тази посока се появява и теорията на хаоса и това как пеперудите могат да предизвикват урагани. Или с една дума стигаме в точка (!)-Еволюция.

А може би времето въобще не работи така, както си мислим. Защото няма доказателства за нито едно от нещата, които написах тази вечер.
По-скоро, а е и напълно възможно да ме сметнат за полудяла.

Ето какво се случва, когато човек се опитвада съчетае Господ с науката. Това си е чисто и просто повествование. Има начало, среда и край. Средата съществува единствено, защото има начало, а краят пък - защото има среда. "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."