Материята не прави каквото й скимне

Седя пред компютъра, а мислите в главата ми пърхат хаотично като пеперуди. Пак ме тревожат парадоксите. Приковават крилете ми по границите и особеностите на абстрактността. Всъщност малко се страхувам да мисля за каквото и да било. Знам докъде мога да стигна и ... стигам. Дали някога съм искала да зная, че няма Бог, че ние СМЕ Бог? Че не е необходимо да има създател или разум? Ние създаваме разума и мечтаем за създатели. Това е всичко, което е по силите ни. Но аз съм го подозирала през цялото си съзнателно време, нали? Може би. Колко е ужасно - да, колко е ужасно да осъзнаеш, че ТАМ горе няма Татко, който да се съгласи с теб, защото си стъпила на верния път. Защото си отгатнала правилно загадката. Няма върховно същество, което да ти ръкопляска и да ти отреди специално място в рая, защото си разбрала нещо от Хайдегер. Бог може да е там, в Тропосферата, ала Тропосферата представлява просто нашите мисли. И няма нищо извън тях. Мислите ни завъртат нагоре-надолу кварките и размазват електроните, за да се превърнат в каквото си поискаме.
Нютоновите причина и следствие предполагат, че някой навива пружината на изначалния часовник и го кара да се движи, и че всяко едно действие във вселената може да бъде предречено - ако разполагаш с нещо достатъчно мощно, въз основа на което да направиш предвиждането. В този свят няма свободна воля - свят, в който има възможност всичко да бъде известно. В този свят, аз ще ставам сутринта и ще правя онова, което съм програмирана да правя, сякаш всичките ми действия са компютърно домино, задействано от друго компютърно домино.

Обаче нали все пак няма насока, че материята е била нещо, или се е подчинявала на някакви закони, докато не се появи съзнание, което да я възприеме?
Поради това, че съзнанието също е изградено от материя, двете области, които смятаме за ясно очертани - човешкият разум и светът на предметите - започват да работят заедно, за да се създадат взаимно. Да се усъвършенстват и да се моделират една друга.
Ето как първата риба не се е натъкнала случайно на водораслото, което й е било необходимо, за да оцелее - създала го е. Никой не е "изнамирал" огъня случайно. Някой само е трябвало да си помисли на определен код за огън и той се е появил. Известно време предметите са действали точно по начина, по който всички са предполагали. Нямало противоречащи си закони и всичко било просто. Слънцето се въртяло около земята - магията съществувала. После се появили други хора, които също можели да мислят на онзи код и решили, че светът работел по различен начин. Слънцето се превърнало в център на нещо, наречено "слънчева система", а звездите престанали да бъдат ореоли на светци. Магията постепенно изчезнала. В тази посока се появява и теорията на хаоса и това как пеперудите могат да предизвикват урагани. Или с една дума стигаме в точка (!)-Еволюция.

А може би времето въобще не работи така, както си мислим. Защото няма доказателства за нито едно от нещата, които написах тази вечер.
По-скоро, а е и напълно възможно да ме сметнат за полудяла.

Ето какво се случва, когато човек се опитвада съчетае Господ с науката. Това си е чисто и просто повествование. Има начало, среда и край. Средата съществува единствено, защото има начало, а краят пък - защото има среда. "В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото."