" Ние Мислите на Господ ли сме?"

Спомням си многото случаи, когато съм се опитвала да разбера една религия. Често тя започва с една логична идея - че толкова много хора по света вярват в бог, или в даден начин на живот, че поне в един от тези подходи трябва да има нещо. Тогава се запътвам към библиотеката на университета и настъпва онзи миг, вероятно подобен на мига, когато трябва да избереш хляба, който ти се иска, когато ти се струва, че има толкова много други възможности. Толкова много книги, толкова много "истина". Нали не може всичко да е измама? Нали всичко няма да е едно и също? Ала всички книги ми се струват едни и същи. Всички те имат едни и същи йерархии. Всички имат водачи. Дори в будизма има правила за това кой може истински "да принадлежи" и кой не може, кой ръководи и кой - не. И всички водачи са мъже.

Аз съм жена и след цял живот (дори и да не е достатъчно дълъг) експириментиране, зная, че съм способна на всичко, което могат мъжете, освен нещата, за които се изисква конкретно пенис _ като например да пикаеш прав.
Искам да кажа - то е толкова явно, че дори звучи малко глупаво, за да го повтарям като фразата "Всички хора имат глави"
И какво знае религията за мен, което аз пропускам? В един априорен смисъл дали имам по-малко значение? Това обаче би било напълно безсмислено.
Как е възможно религия, която има претенциите да бъде по-проникновена от всичко останало, да има тесногръд поглед върху човечеството?
И не става дума само за християнството: Как е възможно будистите да пропускат онази част в мисленето си, свързана със свободата от желание, когато повечето от тях явно желаят да се преродят добре и по такъв начин, че да бъдат мъж и да бъдат наричани " почитаеми учителю ", и да нареждат на другите хора какво да правят? Защо религията е толкова разочароваща? Очакваш да ти каже нещо, което не знаеш, а всичко което тя ти доверява са неща известни ти далеч преди това, в същото време такива, за които много отдавна си решил, че са погрешни.

"Ние Мислите на Господ ли сме?" четох пред някаква църква.
Не, осъзнавам аз. Точно обратното е.